
Всичко хубаво си има
край, явно..
Доста се чудих, къде
точно да напиша това обръщение.
Май това е най-доброто място.
Студентските години..
Всеки си ги представя по различен начин. Всеки отива в университета, заради
различно нещо. Сремежи, купони, момичета, момчета, музика, алкохол, цигари..
Някои за да понаучат нещо полезно и различно, което се надяват да им послужи
някога.
Е, всеки с интересите си.
Моето следване още не е
приключило, но една страница от него беше отгърната. Страницата, в която
прекарах три от годините тук, в Пловдив с едни от най-различните и невероятни
хора, които познавам.
Не знам защо ме е
налегнало едно такова.. носталгично чувство точно в момента.
Като всички нормални
хора, сме имали и лошите си моменти, но
в момента се сещам само за забавните, приятни и изпълнени с много смях дни и
нощи.
Трудно се намират хора,
на които да знаеш, че би могъл да разчиташ. Трудно е да намериш приятели, които
не само да споделят тъжните моменти с теб, но и да успяват да направят деня ти
по светъл и изпълнен със смях и преживявания. Хора, които да те карат да се
стремиш да бъдеш по-добър, по-знаещ, по-можещ и по-по-по!
Вдъхнових се май!
Марияна, най-любимата ми
съквартирантка. ( И единствена.) Най-слънчевият човек, когото познавам. Е,
понякога времето е облачно и дъждовно и при нея, но случаите не са толкова
чести. Имам проблеми в общуването с хората, но с нея се нагодихме перфектно.
(Или поне аз така си мисля ха. ) Всяка една е склонна да направи компромис.
Няма да забравя нито един
от моментите, в които сме умирали от смях, разказвали сме си една на друга, кой
, какво и как е преживял през деня. Няма да забравя и понеделниците, които бяха
едни от малкото, в които имахме време да бъдем заедно и да гледаме и слушаме
нещата, които харесваме.
Три години живот с нея,
мисля че ме направиха малко по-добър и различен човек.
Благодаря ти, Мариянче.
Искра. Другият човек, на
когото мога да благодаря сигурно.. до края на живота си?
Няма по-отзивчив човек от
нея. Винаги сме си прекарвали страхотно, в компанията на доста кисели краставички, сърми и мусака. И да не
забравяме пицата. Дните на сесията, прекарани в читалнята, са незаменими също. ( Всичко друго, но не и
учене.) Сигурна съм, че има много неща, които пропускам, но благодаря за
всичко, наистина.
Дени. Нашето разсеяно
човече, с което все „ ходим на фитнес”. Е, не отидохме много пъти, но поне сме
си умирали от смях всеки път, когато сме били заедно. Разходките по гребната, събиранията по
стаите, а в последно време и яденето на череши и забрявянето на кабела за
лаптопа, ще останат в историята според мен. Шматка и половина, променя света на
всички ни и ни кара да се усмихваме. ( В
някои случаи и да умираме от смях.)
Роси, запомнена завинаги
с млякото с бисквитите, може и да ни изкара извън релси, и да ни разсмее, и да
си поговорим сериозно и да се позабавляваме. Живота става по-интересен и
забавен, когато си пиеш чая, с
артистичен и непредсказуем човек като нея.
И Елена, която винаги
може да строи всички в две редици, само с две приказки. Тя вече липсва в общия
дом, но се надявам да се видим все някога.
Добре се позабавлявахме.
На чалга разбира се. (!) ( : ))) )
И Доника, с която се
запознах, благодарение на останалите. Не е очаквала да напиша нещо за нея,
сигурна съм, но нямаше как да я пропусна. Поредния услужлив и добър човек,
готов да помогне винаги. Правещ торти, сандвичи, хапки и какво ли още не за рожденните дни на хората, за което
страаааашно и благодаря. А и няма как да пропусна убийствената комбинация
Доника/ Дени. ( Най-убийствена за Елена, може би хахах! )
Е, свършвам с дългите
словоизлияния. Радвам се, ако сте го прочели, ако ли не, няма проблем. Трябваше
да го напиша някъде.
Ще ми липсвате. Вече
съжалявам, че не изкарах 2 години за една, защото ще трябва да изкарам последната
си година като ‘шамотен шамотник’.
Надявам се, да останете в
Пловдив.
Ако не, поне да сте
близо.
Щастлива съм, че познавам
такива хора.
Благодаря ви!
<3
Няма коментари:
Публикуване на коментар