При писането си искам да предам цялата онази енергия, която съм усещала там някъде. Да разкажа всяко едно преживяване, всяка една интересна случка и да нарисувам с думи красотата, която съм видяла.
Вместо да описвам 2016 и да пиша за 2017, пиша по повод нещо, което истински ме вълнува, а именно какво и защо ни вдъхновява да пишем.
Обичам да критикувам, това ми е в кръвта. Градивна критика, казват хората. Градивна, ама моята явно нищо не може да съгради. Затова тръгвам да пиша яростен пост..запретвам ръкави, насъбирам емоции, думи.. и накрая не пиша нищо. Просто, защото всеки може да прави каквото си иска в този живот. Всеки има право да чете нещата, които го вълнуват, па макар и да не са от най-полезните четива, всеки избира в какво да вярва или да не вярва.
Аз избирам да повярвам в себе си и затова днес ще направя един кратък анализ и съвсем лека критика на нещата, които напоследък наблюдавам.
Второто нещо, което обичам и то повече от това да критикувам /представете си/ е да чета. Обичам да чета за наука, обичам да чета на различен от родния ми език, обичам да чета поезия и друг тип художествена литература. Последните няколко книги, които прочетох съществено промениха светогледа ми и започнах да мисля върху развитието на литературата днес и върху нещата, които ни вдъхновяват.
С изключително голяма скръб осъзнавам, че нещата, които вдъхновяват младите хора днес, съвсем не са онези стойностни литературни трудове, които са вдъхновявали хората, живяли няколко десетилетия преди нас.
Е, много ясно, ще си кажете. Е, ясно е, но жалкото е, че нищо ново и стойностно не се появява напоследък. Разбира се, не изключвам единиците, които създават истинска литература.
От както интеренет се превърна в подиум, на който може да се покачи всеки и да си излее сърцето и душата, нещата придобиха доста различен и не толкова лицеприятен вид. Като се започне от стихотворения, на които трудно хващаш идеята и смисъла, стигаме до разкази, в които никой не разказва нищо. Сюжетна линия не същестува и за изсипани и разпилени думи, които макар и на висок стил те губят повече, от колкото те печелят.
Друг вид течение са онези толкова популярни книги, в които някой известен или не толкова известен милионер, забогатял само от интернет продажби или нещо, което не изисква кой знае какви средства, предава своите знания на хората, които искат да забогатеят бързо и лесно. Започвайки да четем една такава книга (имайте впредвид, че аз успях да прочета само една до края), осъзнаваме, че няма нищо безплатно на този свят. Стигаме до 20 страница, всичко изглежда нормално, не чак толкова полезно. Авторът продължава да ни внушава, че съвсем скоро ще ни предаде онова върховно умение, което ще ни направи милионери. Стигаме до страница 60, но там все още няма никаква полезна информация, която да ни помогне или да ни обогати. Вече сме преполовили книгата, когато видиш ли авторът споменава за своята върховна "Коучинг програма", която струва само 199$. Е, казваме си, ще прочета и по-нататък, може пък да има нещо послезно. Четем още 30 страници, при което освен приказки за това колко полезна е стратегията "едикойси", не разбираме нищо друго. Книгата свършва, ние оставаме с пръст в уста и разбираме колко сме си загубили времето.
Направих опит да прочета 3 такива книги. Първата я издържах с последни сили. Втората и третата ги зарязах още, когато ми стана ясно, че са точно такива, каквито се опасявах.
Подобен на този тип книги са и моите любими. Онези, чийто 3 страници ме изкарват извън равновесие и вече знам, че мога да ги преразкажа с лекота, без дори да съм ги прочела.
Не се сещате кои са те? Онези, в които е описано как калинката я е смачкал огромния гумен ботуш, защото си е мислила цяла нощ за него и затова как той ще я премаже.
И така, завършвайки с леко чувство за хумор, ще пожелая на всеки един от вас да не мисли за големи гумени ботуши, а само за слънчеви лъчи, чашелистчета и венчелистчета.
Роксана ❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар