Първият ми пост или една фото-разходка из Пловдив

Най-накрая дойде времето, в което ще се престраша да напиша първия си пост. Следя доста блогове, които ме изпълват с много позитивна енергия и явно това ме предразположи да започна едно такова начинание. Тааа.. Не смятам по някакъв начин да нарека блога си "кулинарен", "фото" и прочие, защото смятам да публикувам всичко, което ме впечатлява, което съм направила със собствените си ръце, което ме е накарало да се усмихна. Доста хаотичен човек съм, но се надявам, поне един път в живота си, да бъда постоянна и да не зарязвам започнатото. 

Първият ми пост, ще бъде свързан с едно малко "пътешествие", което си направих днес из старият град на Пловдив. Лягайки си в леглото предишната вечер, ме осени идеята, да се поразходя самичка и да си направя една 'фото-разходка'. Станах сутринта, изпълнена с позитивизъм и потеглих. Обожавам Пловдив. Всяко едно кътче от този град е различно и толкова красиво... Особено сега, когато всичко е обагрено в топлите цветове на есента. 

С фотоапарат в чантата и чаша горещо кафе се запътих към центъра. Старият град не бе така спокоен, както очаквах, но пък това не ми попречи да се насладя на всеки един миг от разходката ми. От нежелание или от липсата на време, през двете ми години живот в Пловдив, все още има неща, които не съм посетила. Две от тях успях да отметна в списъка - Балабановата къща и Етнографския музей.

 Не съм и предполагала колко огромен и красив е този музей. Обожавам мириса на старо дърво. Стените са покрити с картини на известни български художници, с шевици от различни региони на страната ни, с народни носии, с китеници, черги.. Всичко е така пъстро и красиво. Голяма част от труда на предците ни, живели в Пловдивско е побран в тази голяма къща - Абаджийство, гайтанджийство, медникарство, грънчарство, железарство, земеделие.. Останах очарована и от информационните табла, от които човек може да почерпи нужната информация. 

Излизайки от музея, се изкачих на любимото  ми място, от което се вижда целият град - Небет тепе. Реших че разходката ми не може да приключи само с това, и се запътих към непознатите за мен тесни улички. Вървях покрай пъстрите сергийки за сувенири, покрай антикварните магазини, старинните къщи, докато не стигнах до една наистина впечатляваща с архитектурата си сграда - "Балабановата къща". Приближих се и видях, че освен постоянната експозиция на вещи и мебели в нея, в момента има и фото - изложба на млади български фотографи. Е, в крайна сметка реших да влезна и да видя с очите си, за какво става въпрос.. Тази къща ме впечатли дори и повече от Етнографския музей. Влизайки през централния вход, отново ме лъхна мириса на старо дърво.. Качих се по голямото стълбище и пред очите ми се разкри една наистина невероятна гледка. Огромна зала, с едни от най-красивите мебели, с дървени орнаменти, които съм виждала. Бях съвсем сама в цялата къща и имах чувството, че за момент се озовах в средата на XIX век. Беше наистина вълшебно. 

На излизане реших да посетя и Фото-изложбата. Имаше наистина прекрасни фотографии, с интересен замисъл и идея. Възхищавам се на такива талантливи, млади хора.

На връщане, отново минах през непознати за мен улички, криволичещи, павирани, изпъстрени с килим от пожълтели листа. 

Тази разходка ме изпълни с много позитивна енергия за целия ден. Понякога имам нужда от време, което да прекарам само със себе си, с мислите си. Пловдив, определено ми предоставя хиляди възможности, където мога да се отделя от реалността, макар и за малко.