Мразовитото утро

Сутрин. 

Пронизителен звук от звънящ телефон.

Ококорени очи.

Кой пък се е сетил да звъни толкова рано.

А, това е била алармата.

Разсънване. 

Вече мога да мисля адекватно.

Показвам си носа над завивките - студ. Колко е приятно да си лежиш на топло. Дали пък да не си поспя още 10 минути..

Не. Този път не. 


<a href="http://www.bloglovin.com/blog/11493751/?claim=3nm5ankyjdb">Follow my blog with Bloglovin</a>

Ставам, махам щорите със замах и пред очите ми се разкрива страхотна гледка. Всичко е покрито със скреж. "Време е за снимки!" - казвам си аз, и веднага се запътвам към фотоапарата. Оставям го на бюрото и по най-бързия начин отивам в банята. Трябва да бързам. Ами ако слънцето се покаже повече? Всичко ще се стопи. 

Бързам. 

Обличам се за секунди, скачам в ботушите, слагам шапка и ръкавици и изчезвам надолу по стълбите.

Излизам.

Студ.

Сигурно е - 10 градуса. Може пък и да е   просто - 1. Нямам представа, но това изобщо не ме интересува в момента. Всичко е прекрасно. 

Къде ще ходя? 

В парка? В Стария град? Не мога да реша. Навсякъде е прекрасно. 

Отивам в градинката зад блока. Всеки бурен, всяка клонка е покрита с кристалчета. 

Започвам да щракам безразборно. 

Няма никой. 

Улиците са пусти.

Нормалните хора стоят на топло. 

Роксана е навън и снима. 

"Дано да се получи нещо този път." - мисля си аз.

Обикалям, навеждам се, качвам се по камъни и бордюри. Не мога да се наситя на красотата.

Слънцето огрява още по силно всичко наоколо. 

Кристалчетата започват да светят още по силно. 

Всичко е прекрасно. 

Фотосесията е приключила.

Прибирам се. 

Облива ме гореща вълна. 

Правя си кафе . 

Имам чувството, че горещата течност се разлива по цялото ми тяло.

Блаженство. 

Мирис на канела и карамфил.

Ябълков сладкиш.

Наслаждавам се на всеки миг. 

Споделям част от безразборно нащраканите фотографии. Не са кой знае какво. Дори не знам дали ще успея да пресъздам атмосферата на това мразовито утро. Мисля, че просто трябва да бъдеш там, за да усетиш и видиш. 

Весели празници!