Искам и аз! - крещи вътрешното ми Аз. Да обиколя първо България, а след това и света. Хей така с апарат и кецове, някой друг сандвич под ръка и добър приятел. Ще видим дали ще се получи, но тазгодишното предизвикателство или по-скоро тазгодишната ми цел е да обиколя всички кътчета от България, които съм си набелязала. Е, може и да не бъдат всички, но голяма част от тях.
Днешната тема е за едно дълго планувано пътуване. Пътуване с весела компания към заветна цел, наречена "Скални гъби".
Тези прословути гъби присъстваха почти всекидневно в разговорите ни и все не намирахме време да ги открием. В крайна сметка открихме пролука в претрупания график и в един слънчев понеделник се запътихме към гъбите.
Пътят ни беше изпълнен със смях и емоции. На косъм бяхме да объркаме посоката, но навигаторите бяха двама, а и хората се оказаха доста отзивчиви и ни упътиха на къде да поемем. През цялото време имаше нотка напрежение в разговорите ни, защото имаше шанс отново да сме объркали нещо. В крайна сметка стигнахме до село Бели пласт, което предполагам носи името си заради белите скали в близост до него. На около 500 метра след селото в ляво с шанс да ги подминем, ни очакваха Скалните гъби. Честно да си призная, очаквахме нещо доста по-мащабно. Набихме спирачки и последва : "Е, това ли са гъбите ?! Не е възможно, трябва да има още!". Слезнахме от колата и прекосихме гъбената площ, продължихме по стръмен баир. Нямаше повече, но за сметка на това пред нас се откри наистина невероятна Родопска гледка. Не можахме да разберем дали синьото петно в далечината е язовир или езеро, но честно казано това нямаше особено голямо значение. Гледката беше пленяваща. Върнахме се бавно, избягвайки красивите жълти минзухари изникнали тук-таме. Естествено, минахме и през една "природна тоалетна", нещо доста срещано из българските пейзажи. Разхвърляни боклуци, хартии, пластмаси и пр. Жалко, че не пазим това, което имаме...
Отидохме до гъбите и започнахме да ги разглеждаме. Наистина уникални скални образувания. Естествено, никой от нас не си беше направил труда да запомни някои факти за тях и налучвахме как и защо са се образували. Запомнили откъслечени думи от текста, прочетен в Уикипедия се посмяхме доста. За да не си тръгнем прекалено бързо, решихме все пак да си спретнем един пикних. Освен, че са красиви, гъбите чудесно могат да се използват за масичка и столчета.
Сандвичи, руло, браунис, вода и салфетки започнаха да се размятат върху скалната маса. Печеше жарко слънце и духаше вятър, дооооста силен вятър. Преместихме се на завет. Хапнахме и започна голямото снимане. Върху гъбите, под гъбите, до гъбите. Какво да ви кажа, понякога се вманиячавам. Смяхме се, тичахме, скачахме, събирахме слънчеви лъчи... Същинска идилия.
Минувачите ни гледаха странно, но това не ни попречи да продължаваме с фотосесията. Крайният резултат беше задоволителен, емоциите - положителни.
Гъбите не ни бяха достатъчни и решихме на връщане да минем през Асеновград. Вече бяхме посещавали Асеновата крепост и тя не представляваше особен интерес. Целта ни беше друга - параклис на място, от което се вижда целия град. Изкачихме се по пътя, който минава покрай крепоста, но се извива на още по-голяма височина. Красотата е неописуема. Мястото е поддържано, чисто, с масички пейки, на които можеш да поседнеш и да изпиеш един чай от горски билки. Ние нямахме чай, но си похапнахме още браунис. Всички останаха доволни.
Това пътуване остави трайна следа в съзнанието на всеки от нас.
Роксана ❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар