Стасьо,
Знам, че все още нямаш
рожден ден нито в България, нито в Америка, но нека за момент да си представим
че сме на остров Фиджи, а там вече имаш, пък и искам да съм първата, която ще
ти напише нещо.
Така че, честит рожден
ден.
Наясно съм колко те напрягат
словоизлиянията ми, но сам се набута, казвайки вече веднъж, че в друг пост съм
те споменала в графата „ДРУГИ”. Та, ето сега, не си в тая графа. Ти си под
прожектора, в центъра на събитието.
Всъщност рождения ти ден
дори не е твой празник, както обичаш да казваш, това е празник на родителите
ти, които първо са те създали, после са полагали грижи всеки ден, за да успеят
да те отгледат и възпитат. Е, добре са се справили определено.
Вече се познаваме от
доста време, но за съвсем кратък период от това „доста време” се превърна в
един от най-близките за мен хора. Ти си приятелят на който пълня главата с
всякаква информация ежедневно, приятелят, който винаги ще ми каже къде греша,
приятелят, който никога няма да си замълчи, когато не е съгласен с нещо, приятелят,
който дава едни от най-адекватните и премислени съвети. Понякога се чудя как
съм оцелявала, като не съм си говорела с теб.
Казвала съм го и ще го
повторя, ти си най-интеглигентния човек, който познавам. Вдъхновяваш не само
мен с идеите си. Караш ме да мисля. Толкова умело ме парираш, когато рязко
стана твърде емоционална и изригна като вулкан или в сълзи, или в някаква нова
поредна драма, или в прекалено необяснимо щастие, че не е истина. Благодаря ти,
за което. Нищо не е прекалено не е хубаво. А аз съм прекалено- прекалена
понякога.
Разбира се, понякога и ти
ми лазиш по нервите, направо тичаш по тях. Имало е моменти, в които съм си
помисляла да спра да ти говоря, но максимума, който съм успяла да постигна е
точно половин ден. Просто сигурно, защото не искам да спирам, не че не мога.
Благодаря ти, че беше до
мен, когато най-много имах нужда от някого до себе си. Благодаря ти, че беше до
мен, когато си изкъртих половината лице и ти плаках на рамото цяла нощ. Знам,
че не е било най-невероятното преживяване в живота ти да се срещнеш с глупостта
на Роксана от близо, но все пак не ме заряза да си страдам сама. Благодаря ти
за това, че ме надъха да направя нещо съществено в живота си и не ме остави да
тъпея цяло лято, както направих миналото. Благодаря ти, че се опита да ме
накараш да замина и миналата година, въпреки че не ти се получи. Поне получих
добър урок, че не можеш да стоиш и да чакаш да ти се случи нещо хубаво и
значимо, работейки глупава работа и правейки едно и също всеки ден. Дори ти
благодаря, че ми се разсърди миналата година и ме игнорира цяло лято, защото не ти харесваше това, което
правя. И на мен не ми харесваше, но трябваше да мине време за да го проумея.
Благодаря ти, че изслушваше всеки ден многобройните ми проблеми и дилеми през
първите месеци на идването ми тук. Благодаря ти, че продължаваш да го правиш.
Благодаря ти и че си точно този приятел, който може би всеки иска да има до
себе си. Благодаря ти, че си съвестта, която почти нямам.
Караш ме да се чувствам
сигурна, когато разговарям с теб и знам, че мога да ти кажа всичко, без да се
притеснявам от каквото и да е било. Ти си нещо като по-голям брат, който никога
не съм имала иии не съвсем.
Щастлива съм заради всяка
една минута, която съм прекарала с теб и съм обсъждала хиляди неща, защото
хората, с които може да се разговаря истински са изключително малко.
Благодарение на теб дори
се научих да си правя сметка, което беше нещо доста непонятно за мен. Понякога
дори, когато седна и започна да пресмятам се сещам, как ми правеше груба сметка
преди да замина и накрая оплесках всичко и останах без една стотинка.
Тааа..
Пожелавам ти да не спираш
да преследваш мечите си. Постигни всичките си цели и намери точното място за
себе си. Знам, че ще го направиш, дори не знам защо ти го пожелавам.
Продължавай да
вдъхновяваш хората около себе си.
И знай, че каквото и да
направиш, дори и да не го одобрявам, ще съм там някъде, дори и на другия край
на света, готова да ти помогна с каквото мога.
И даааа, знам, че не
обичаш никой да ти помага, но нали знаеш, някога АКО ТИ СЕ НАЛОЖИ.
Е, прекарай си добре,
защото остаряваш с още една година. Както обичаш да казваш „Станах на 30
години...”. Е, не са 30, ама почти. Още малко и ще станат.
И се променяй,
помъдрявай, доказавай..
Надявам се някога, накъде..
пак да ядем пилешки пържоли и зелена салата заедно. И извара с банан. (:
И макарони!
Бъди много щастлив.
И..
Любовта е черно-бяла.
Роксана.
08/28/2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар