Появявам се на хоризонта с нещо различно от пътувания, готвения, страсти и любови. Реших да напиша нещо по-социално ангажиращо. Става дума по-скоро за нещо живото спасяващо. Нещо, което преобърна моите представи и моя живот.
Почти всеки някога в живота си е опитвал да пуши цигара. Ако не е било цигара, то може би е било пура, пурета, електронна цигара, наргиле.. Схванахте идеята. Не всеки е бил очарован от първият си опит. Дори сме
Всичко започва по един и същи начин. Започваш да излизаш, пийваш си, дръпваш си от нечия чужда цигара..
Сигурно звуча цинично и грубо, само че не говоря от гледната точка на непушач, ами от гледната точка на пушач. Пушач, за който най-важното нещо сутрин беше да стане и да изпуши една цигара, преди дори да си е помислил за кафе. Горчи ми и си вярвам колко ми е готино. После да тръгна на работа и пътьом да си запаля още една, прокашляйки се, щото ми е много готино да си кашлям сутрин. После на работа да изпуша още 4-5 цигари измъквайки се за по 5 минути навън. И после, още 2-3 след като се нахраня. Със следобедното кафе още 1-2, и вечер бройката става по-голяма. И така си лягам и си кашлям 15-20 минути, понякога и повече и си мисля ех, колко ми е готино да съм пушач.
Ставам на другата сутрин и си казвам, трябва да спра вече. После имам натоварен ден, нерви, хора, капризи, скандали, драми.. Май няма да е днес. Ще опитам утре. Така става, че всеки път е утре и това утре стана 2 години.
Пропилях две години от живота си. Две години, висях и пуших цигари и си губих времето, не бях достатъчно продуктивна, защото нищо друго не правех, освен да вися и да пуша цигари. Висях и тъпеех пушейки. Бях в депресия, смятах че това ще ми помогне, но освен да ме напрягаше допълнително, защото жаждата ми за никотин ставаше все по-силна и по-силна, с нищо друго не променяше живота ми.
Цигарите нито са приятни, нито са вкусни, нито ни доставят удоволствие. Цигарите са един истински наркотик, при това ЛЕГАЛЕН. Цигарите значително намалиха финансовите ми ресурси, нарушиха нормалното ми съществуване и може би са увредили белият ми дроб и голяма част от останалите ми органи. Ако трябва да съм честна, дори ме е страх да отида на лекар след тоя двугодишен маратон.
Нито съм лекар, нито учен, дори не мога да твърдя, че разбирам кой знае колко. Пиша този пост с една единствена цел и тя е да достигна до колкото се може повече от моите близки и познати.
Мислех си, че никога няма да мога да спра. Измислях си хиляди оправдания, имах си приятели с които си пушехме заедно и се оплаквахме един на друг, колко би било готино ако можехме да спрем цигарите.
Е, спрях ги с една книга. Сигурно звучи малоумно и преди да съм получила нападение от някого искам да кажа, че никой не ми е платил, за да я промотирам. Аз лично не бях чувала никога за нея и попаднах съвсем случайно. Четейки статия в една наша българска медия, свързана с цигарите, имаше коментар за книгата и реших да погледна за какво става дума.
Знаете ли кое е най-интересното? Преди това съм писала може би 100 различни вариации на "Как да спрем цигарите?" в гугъл на различни езици и нито веднъж не попаднах на препратка към тази книга. Тя дори има официален сайт и дори създателят и е покорил света със семинарите си против тютюнопушене.
ТОВА тук е сайтът. Разгледайте го, нищо няма да загубите. Има безплатни видео семинари. Има и начин да си купите книгата, а както знаете сами може да я изтеглите и безплатно, защото има хиляди начини да я намерите из интернет пространството.
Дайте й шанс, защото няма да съжалявате.
Със сигурност съм подразнила вече голям процент от пушачите, защото не умея да се изразявам деликатно. Но, ме извинете. Наистина бих искала да помогна така, както помогнах на себе си.
Не си губете времето в пушене, ами живейте на 100%. Не съсипвайте здравето си, защото ще съжалявате някой ден. Утре може би ще е късно. Започнете от днес.
И се усмихвайте повече!
Роксана
♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар