Има изписани милиони афоризми за това какво означава приятелството, та дори и повече. Мен не ме бива в афоризмите и за това ще напиша нещо малко по-дълго.
По природа всеки човек е егоист. За съжаление или не, напоследък установявам, че това е доста основна черта в характера на заобикалящите ме хора. И на мен самата, разбира се. В един момент винаги нещата се обръщат така, че хората предпочитат на тях да им бъде добре, пред това да се съобразят с мнението и чувствата на другите.
Имах период от живота си, в който смятах, че света се върти около мен и минавах транзит, през всичко и всички.
Нещата обаче се промениха незнайно как. Последните няколко месеца осъзнах, че и собственото ти щастие е важно, но няма как да бъдеш щастлив ако си останал съвсем сам, без да имаш опора до себе си.
Та, срещнах много хора в последно време, с някои от тях намерих много общо, с други не толкова. С някой станах близка, с други прекратих контактите си. Някои от тях ме накараха да се замисля, че хубаво трябва да подбирам приятелите си. Някои от тях ми казаха, че хората сменяли приятелите си на всеки четири години... Което може и да е така, може и да не е, защото все още имам едно 8 годишно незаменимо приятелство, което не смятам да загърбвам някога.
Нямам конкретен повод, поради който искам да напиша всичко това, просто не мога да спра да говоря/пиша, знаете как е.
Написаното е с пряка насоченост към човекът, на когото написах преди месеци едно малко тъпо писмо, което не изрази всичко, което мислех.
Петя,
Не съм си мислела, че някога ще ми бъдеш приятелка, сериозно. В продължение на две години сме си обелвали по няколко поздрава и нищо повече. Не можех да предположа, че ще мога да намеря такъв приятел, който за толкова кратко време, ще ме опознае така добре. В интерес на истината, много сладникаво звучи да кажеш. че имаш сродна душа. Дори звучи малко странно, но е факт.
Рядко ми се случва, да водя смислени разговори с хората, дори прекалено рядко. Обикновено аз съм говорещата, не-млъкващата и околните само слушат и рядко ми се получава. Ти си един от хората, с които мога да си говоря с часове. Винаги разбираш, когато се опитвам да скрия нещо от теб и ме разкриваш. Няма скрито покрито. Подкрепяш ме дори и в глупостите, които правя. Уравновесяваме се по някакъв начин мисля, защото ти си по-сдържаната, по-спокойната, обмисляща всяка своя стъпка. Парираш ме добре с тези си качествата, защото импулсивността ми понякога ми изиграва лоша шега. В момента, в който останахме двете, за цяло лято, разбрах, че приятелите ти са тези, които остават до теб, дори когато правиш грешки. Когато имаш моменти състояния на депресия и се тръшкаш плачейки, са тези които лягат до теб и ти казват "Рокси, не искам да страдаш". И всичко отминава, ей така, бързо и лесно, Приятелите ти са тези, които те карат да мислиш повече. Дават ти правилните съвети, когато имаш нужда от тях.
Всъщност не знам дали ПРИЯТЕЛИТЕ правят всичко това, което правиш ти.
Обичам факта, че има неща, които само аз и ти разбираме и когато се случи нещо, си напомням да ти разкажа, защото знам, че само ти ще го разбереш и ще последва бурен 30-минутен смях. Знам и, че няма да има по-болезнено искрен човек от теб, който да ми казва всичко, в прав текст, каквото и да е то. Знам, че винаги знаеш какво мисля и го разбираш само с един поглед. Измъкна ме от оная "хралупа", в която се бях навряла преди време и ме накара да си призная доста неща, които отричах.
От всичко, което изприказвах до сега, мисълта ми беше следната.
Може да прозвучи като любовно писмо, но все пак си моята половина. Половината, на която знам, че мога да кажа всичко - от а до я. Половината, която ще ме упрекне, за глупостта, която съм извършила. Половината, която ще се смее гласно, на глупостта, която съм казала. Половината, която ще каже "Оф, Роксана, няма да коментирам." Половината, която знае, че когато не ни се говори, значи, че не ни се говори и точка. Няма да пита защо. Защото знае.
Рядко ми се случва да считам нечии проблеми, за свои и да приемам болката на друг, като своя. Явно достигнах до етап от живота си, в който започнах да се радвам на щастието на близките си хора, толкова, колкото бих се радвала и на своето. Надявам се някой ден, да намериш своето. Онова щастие и онази тръпка, за която винаги сме говорили. Онова щастие, което се случва, изведнъж, и преобръща целия ти свят за части от секундата.
Ясно е, че рано или късно пътищата ни ще се разделят. Всеки следва мечтите си в крайна сметка. Много е трудно да си сигурен, че няма да забравиш някой и че няма да прекратиш контактите си с него. Но когато този някой се е превърнал в голяма и незаменима част от живота ти, не виждам защо да не остане част от него, въпреки всичко. Гръмотевични бури, падащи лаптопи по сред нощ, душевни терзания, лятото на безсънието и будуването до 5:00 часа и прочее. Как да ги забравиш?
Този път вече, ще ти кажа, че те обичам, защото те обичам.
Петя,
Не съм си мислела, че някога ще ми бъдеш приятелка, сериозно. В продължение на две години сме си обелвали по няколко поздрава и нищо повече. Не можех да предположа, че ще мога да намеря такъв приятел, който за толкова кратко време, ще ме опознае така добре. В интерес на истината, много сладникаво звучи да кажеш. че имаш сродна душа. Дори звучи малко странно, но е факт.
Рядко ми се случва, да водя смислени разговори с хората, дори прекалено рядко. Обикновено аз съм говорещата, не-млъкващата и околните само слушат и рядко ми се получава. Ти си един от хората, с които мога да си говоря с часове. Винаги разбираш, когато се опитвам да скрия нещо от теб и ме разкриваш. Няма скрито покрито. Подкрепяш ме дори и в глупостите, които правя. Уравновесяваме се по някакъв начин мисля, защото ти си по-сдържаната, по-спокойната, обмисляща всяка своя стъпка. Парираш ме добре с тези си качествата, защото импулсивността ми понякога ми изиграва лоша шега. В момента, в който останахме двете, за цяло лято, разбрах, че приятелите ти са тези, които остават до теб, дори когато правиш грешки. Когато имаш моменти състояния на депресия и се тръшкаш плачейки, са тези които лягат до теб и ти казват "Рокси, не искам да страдаш". И всичко отминава, ей така, бързо и лесно, Приятелите ти са тези, които те карат да мислиш повече. Дават ти правилните съвети, когато имаш нужда от тях.
Всъщност не знам дали ПРИЯТЕЛИТЕ правят всичко това, което правиш ти.
Обичам факта, че има неща, които само аз и ти разбираме и когато се случи нещо, си напомням да ти разкажа, защото знам, че само ти ще го разбереш и ще последва бурен 30-минутен смях. Знам и, че няма да има по-болезнено искрен човек от теб, който да ми казва всичко, в прав текст, каквото и да е то. Знам, че винаги знаеш какво мисля и го разбираш само с един поглед. Измъкна ме от оная "хралупа", в която се бях навряла преди време и ме накара да си призная доста неща, които отричах.
От всичко, което изприказвах до сега, мисълта ми беше следната.
Може да прозвучи като любовно писмо, но все пак си моята половина. Половината, на която знам, че мога да кажа всичко - от а до я. Половината, която ще ме упрекне, за глупостта, която съм извършила. Половината, която ще се смее гласно, на глупостта, която съм казала. Половината, която ще каже "Оф, Роксана, няма да коментирам." Половината, която знае, че когато не ни се говори, значи, че не ни се говори и точка. Няма да пита защо. Защото знае.
Рядко ми се случва да считам нечии проблеми, за свои и да приемам болката на друг, като своя. Явно достигнах до етап от живота си, в който започнах да се радвам на щастието на близките си хора, толкова, колкото бих се радвала и на своето. Надявам се някой ден, да намериш своето. Онова щастие и онази тръпка, за която винаги сме говорили. Онова щастие, което се случва, изведнъж, и преобръща целия ти свят за части от секундата.
Ясно е, че рано или късно пътищата ни ще се разделят. Всеки следва мечтите си в крайна сметка. Много е трудно да си сигурен, че няма да забравиш някой и че няма да прекратиш контактите си с него. Но когато този някой се е превърнал в голяма и незаменима част от живота ти, не виждам защо да не остане част от него, въпреки всичко. Гръмотевични бури, падащи лаптопи по сред нощ, душевни терзания, лятото на безсънието и будуването до 5:00 часа и прочее. Как да ги забравиш?
Този път вече, ще ти кажа, че те обичам, защото те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар