2014

Годината си замина, доста бързо. Очаквам скоро всички да започнат с равносметките из кибер-пространството. Аз моята равносметка си я правя от месец насам може би. И тъй като постоянно връщам и връщам лентата назад, най-добре ще бъде (за мен) да изпреваря всички "беше страхотна година.. бла-бла" с нещо маааалко по-реалистично и не-оптимистично изказване.

Реално погледнато 2014 година, беше като всички предходни години. Започна си съвсем нормално и януарски студено. Всъщност дори не беше чак толкова студено, дори нямаше някаква нормална зима. Сивото ежедневие си протичаше нормално, леко изнервящо и на моменти неприятно, но търпимо някак. 

Месец февруари беше пика на креативността в мен и манията ръчно-изработени неща ме беше обхванала тотално. Реализирах си идеята за интересен и смислен подарък за рожден ден, в последния момент разбира се. В последната минута, в лудо тичане и рязане на хартия в 3 часа през нощта. Последните дни от месеца си бяха запомнящи се, от към забавни и не чак толкова забавни рожден ден-преживявания. 

Март пък беше месеца на великото избиране на бални рокли за идния април. Велико наистина, с велико изнервящо обикаляне, в изнервящо студеното време из столични и пловдивски магазини. Емоциите естествено и там бяха доста, но те винаги присъстват. Драмата е навсякъде, дори и по магазините. 

Месец април, последният университетски месец. След време се оказа, че не е чак толкова последен, тъй като се завръщахме в академичната сграда безброй много пъти. Косите ни почти побеляха от нерви, бележки, обходни листове, дипломни работи и прочее, но все пак всичко приключи. Освен последен университетски месец, беше и последен безработен месец, в който на имах цялото време на света да правя едно голямо НИЩО и да се наслаждавам на краткото време свобода,  без куп задължения и ставане в 6 часа. Месец април беше и месец изпълнен с много позитивизъм, планове и идеи, пътувания и приятели. Дори от време на време се прокрадваше някаква капчица щастие.

Месец май, пъстроцветен почти колко блога ми. От прекрасно начало, до фатален край. Драма, драма и пак драма. 15 дни в търсене на работа и живот онлайн, безсънни нощи и доста смесени чувства. 

Месец юни, месецът на новите запознанства, месецът на лудата работа, на 10 часови смени, безсънни нощи (отново) и буквално забравяне на всички хора и проблеми. За кратко, обаче.

Месец юли, месецът на големите грешки, които не са чак толкова големи, но понякога е хубаво да се избягват. Месецът на незнамкаквоправяизобщо и празноглавието. 

Месец август, в който осъзнах, че след месец август идва месец септември. Време беше да се прокрадне някаква логична, трезва мисъл в главата ми. Прокрадна се, не съвсем на време, но по-добре късно, от колкото никога. И това беше месец от поредицата "Зарязвам всичко и започвам на чисто". Със значителен успех този път. 

Месец септември, от писане на дипломна работа, до рецитирането й, до великото чакане в университета и защитата. Емоциите бяха прекалени дори, имаше и радост, и доста сълзи и нерви и смях.. Септември, беше доста обсъждан месец и доста очакван, но всъщност, изводът след като и той отмина беше, че винаги е лошо да имаш очаквания. 

Месец октомври, месецът на новата работа, още една вълна нови запознанства, месец на лека неадекватност, взимане на спонтанни решения, малки разочарования.

Месец ноември, месец в който се взеха важни решения и се получиха големи прозрения. Първият месец в живота ми, в който започвам нещо и не го зарязвам на втория ден. (!)

Месец декември.. все още не е приключил. Започна със смесени чувства и много ангажименти, премина в още по-смесени чувства и обмислено-неадекватни действия, но все пак смятам, че ще бъде хубав месец.

Коледно настроение все още нямам, възможно е и да не се появи изобщо, но детското в мен се е загубило в предходните месеци, около март може би.. 

Изводът и равносметката са, че сигурно няма да ви се четат подобни дълги словоизлияния за някаква си 2014 година, но все пак, трябваше да го напиша някъде. 

Равносметката е, че очевидно съм имала не особено интересна година. Драматична може би е най-точно казано. Загубих доста хора, които имаха важно място в живота ми. Не успях да се преборя с върховната степен на егоизъм в себе си. НО...!

В края на краищата, не съжалявам за нищо, от това което се случи. Направих неща, които дори не съм си помисляла, че ще направя. Не, че се поучих от грешките си. Не става чак толкова лесно май. Някой ден, може и да успея.

Най-приятното нещо от цялата година, бяха хората, с които се запознах. Донесоха ми и приятни и не толкова приятни емоции и преживявания, но винаги има риск. 

Някои от тях продължават да присъстват в него, продължават да ме карат да мисля, продължават да ме карат да се смея или да се изнервям понякога. В повечето случаи дори си мисля, че не знам какво щях да правя без тях, на този етап от живота си. 

Мислех си да напиша, че ще се постарая да бъда по-отговорна към себе си най-вече, и че ще започна да обмислям постъпките си повече през новата година, но ми се струва, че това е твърде висока цел и смятам да я отложа за 2025г. 

Край.

Роксана ❤