Любов и още нещо..

Вече не помня писала ли съм по тази тема, не съм ли...

Но пак се прибрах в къщи и ме връхлетя едно такова вдъхновение да напиша нещо.

Последните месеци  стотици пъти предъвквам темата за любовта, защото е все по-често коментирана. Смятах да напиша нещо на празник, който дори не би трябвало да празнуваме, но после се отказах.

Моето определение за любов или по-скоро как виждам нещата в действителност.

Винаги съм смятала, че такова нещо като любов от пръв поглед  не съществува, някакво увличане да, може би, но любов не бих казала. На някои хора са им необходими броени дни, за да разберат какво наистина чувстват към някого, на някои месеци, а на други години.

За себе си по-скоро бих казала, че ми трябват години, не защото съм безчувствена и студенокръвна, а може би защото винаги държа да опозная до край човека, с когото комуникирам. 

В живота си съм попадала на какви ли не хора, виждала съм всякакъв тип връзки, от най-идеалните, с чудесно сихронизирани отношения, до връзки, в които взаимоотношенията опират винаги до някакви скандали, забрани и т.н.

Винаги съм вярвала, че истинската любов съществува, изглежда ми малко митична и почти невъзможна, но все пак съществуваща. 

В живота почти всяко едно действие на хората е вид стремеж към това да бъдат обичани и ценени, да имат хора, на които могат да разчитат и да се опрат. Редом с всички останали мечти и идеали, всеки някъде дълбоко в себе си има и идеала за тази истинска любов.
Наскоро четох статия, за това как може за отрицателно време да се влюбиш в някого. Научно изследване, в което се споменават стъпки от определен брой въпроси, на които трябва да отговорят и двамата участници и следваща стъпка е 4-минутно гледане в очите, без прекъсване. В началото ми прозвуча доста налудничаво. Как изобщо ще се влюбиш в човек, който изобщо не познаваш, задавайки му разни въпроси и гледайки го известно време. Непонятно ми беше наистина. Но после се замислих...

Че реално погледнато тези въпроси, една част от които са опознавателни, друга част от тях са как би реагирал партньора в определени ситуации, точно пасват на моето определение за това как преди всичко трябва да опознаеш голяма част от чертите на характера на дадения човек. 

Изводът от статията и не само от статията, ами и всичко случило ми се до сега е, че първото и най-важно нещо в една връзка е приятелството. Знаейки, че имаш на кого да споделиш всяко нещо, дали то ще бъде хубаво, или ще бъде нещо, което те тревожи и мъчи, са в основата на така наречената 'любов'.

Когато обичаш истински в повечето случаи правиш и доста компромиси, те просто са неизбежни. В един момент понякога разбираш, че всъщност твоето АЗ е останало на малко по-заден план и общо взето всички твои усилия са насочени към благото на партньора ти. От една страна това е добра, от друга, не е хубаво да се прекалява с грижовността и всичко останало, защото никога не можем да бъдем на 100% убедени в разсъжденията на другия човек. Всичко трябва да има някаква мярка, всички чувства трябва да бъдат пазени и да не бъдат наранявани. 

Доста рядко се случва така, че хората да имат идеални взаимоотношения. Това идва най-често не от различията в характерите, ами по-скоро в човешката същност, която ни кара да смятаме, че когато имаме някой до себе си той е само наш, собственост, която никой друг не би могъл да притежава. Обичаме да правим нещата, които ни харесват, но искаме и въпросния партньор да харесва и да ги върши заедно с нас. Е... да ама не. Доста трудно е да имаме напълно еднакви интереси, да мислим по почти идентичен начин и да правим едни и същи неща. Съществува една зона на лично  пространство, която по мое мнение не бива да бъде прекрачвана. Всеки има нуждата да бъде сам понякога, да прави неща, в които да няма намесени и други лиц или пък да излиза с други хора, които не включват НАС. И това не е болка за умиране, да. Огромна грешка е да се навираме там, където не ни е мястото. 

Едно от най-важните неща в човешките взаимоотношения е разбирането. Няма разбиране, ако няма разговори и изслушване. 

Реално погледнато всичко започва да ни изглежда сложно в един момент, но всъщност всичко е доста просто.

Когато обичаш някого, го обичаш с всяка частичка от себе си. Аз общо взето отъждествявам обичам с други думи като разбиране, изслушване, приятелство, грижа, събрани в едно. 

Другата страна на монетата, доста важна част във връзката са и сексуалните взаимоотношения, но това е някаква доста по различна тема, по която доста може да се поспори. Дали съществува взаимно привличане, без изпитване на някакви особени чувства, или не съществува. По-скоро съществува, защото това е част от животинската ни същност реално погледнато. 

Днес обсъждах, че като погледнем назад във времето, връзките между хората са били доста по-стабилни и са се запазили и до днес. Поглеждайки към своите баби и дядовци, които зад себе си имат 50-годишни бракове.. Винаги съм се чудела как са го постигали. Може би просто са намерили истинската си любов или по-скоро са се борили до край за да я запазят, защото и това не е лесна задача. 

Не е лесна задача, да обичаш някого толкова, че в един момент да осъзнаеш, че всъщност, може би имаш всичко от което се нуждаеш и нямаш физическата нужда да търсиш любовни афери и да кривваш някъде от пътя, който си си избрал. Според мен много малко хора го правят, еднообразието ги убива и решават да сложат край на всичко и да продължат пътя си. Явно сме си такива. До едно време харесваме живота си, наслаждаваме му се, доволни сме и в един момент започва да ни липсва нещо, зарязваме всичко и продължаваме нататък.

Но според мен, ако има истинска любов, тя не угасва. И ако обичаш, не зарязваш всичко с лека ръка, за разнообразие. 

Обичаш и толкова. 

Днес е ден за прошка, нямащ нищо общо с темата, а може и да има. Може би трябва да се научим да прощаваме грешките на близките и да ги обичаме такива каквито са. 

Защото все пак сме хора. 

Аз лично, ще се опитам да го направя днес. 

Роксана ❤