Самоков, моето малко градче сгушено в полите на Рила, с прохладен климат и обаятелна природа. Така бих го описала с няколко думи. Връщайки се у дома винаги намирам време да се разходя насам-натам и да се насладя на прекрасните пейзажи разкриващи се наоколо. Първи септември е времето, в което определено се усеща, че лятото е към края си и идва есента.
Днес се замислих, че може би нямам съвсем любим сезон. Всеки един носи очарованието си. Обичам лятото, заради всички възможности, които ми предоставя, но обичам и есента. Свързвам я с топлото, но не горещо слънце, което обгръща изсъхналите листа и им придава златисти облясъци. Харесва ми, защото винаги означава някакво ново начало. Дали ще е началото на училище, а може би началото на университет, нова работа и още стотици различни преживявания, които при мен винаги се появяват през септември. Днес нямах време да се разхождам, но пък искам да споделя какво за мен е онази истинска самоковска есен.
Мирис на печени чушки, изсъхнали шушулки грах, озряло грозде и изпадали поизгнили ябълки от дървото на двора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар