Кратка разходка из родния край

Последните седмици съм на вълна „Развитие на културния туризъм в Самоковска община”, защото имам подобен проект свързан с университета...

Реших да не претупвам нещата, и да не копирам всичко като готов текст и снимки от интернет, а да вложа нещо от себе си и собственоръчно да изработя тази прословута презентация. В тази връзка смятам да напища и този пост.

 Колкото повече обикалям и разглеждам родния си град, толкова повече неща научавам. Винаги има нещо, което не съм знаела и което всеки ден подминавам, а дори не съм се замисляла какво е.

Самоков е град с много богата история, в който и до днес са запазени много на брой културни забележителности. Утвърден е като културен, духовен и занаятчийски център в миналото. В нашето малко градче все още се усеща възрожденския дух и атмосфера..

Интересно е, че в града ни има НАИСТИНА какво д а се види.

Като начало ще започна с петте църкви, които са с наистина интересна и богата история.

Първата е Митрополитска църква "Св.Успение Богородично". 

Съвсем на кратко ще кажа, че иконостасът в  църквата е направен от орехово дърво от светогорския майстор Андон, като е доставен до Самоков от Света гора. Иконите пък направени в самите прорези на иконостаса, са дело на първозографът Христо Димитров. След години, при преизграждането на църквата, се налага и разширение на красивия дърворезбован иконостас. Майсторът на страничните допълнителни крила идва от Солун – Атанас Теладуро, а крайният резултат – ненадминат и до днес.

Няма как да пропусна и  едно знаменателно събитие. През 1859г. - митрополит Авксентий Велешки отслужил в Митрополитската църква архиерейска служба на славянски език и произнесъл проповед на български език. Това се превръща в народно празненство.

Прекрачвайки прага на тази църква, носеща в себе си толкова много история, човек остава без дъх.

Имам наистина страшно много спомени, свързани с тази църква. Голяма част от детството си съм прекарала в красивия двор, в който се извисява камбанарията, която се превръща в един от символите на нашия град.

Следващата църква е Девически манастир “Покров Св. Богородици” , която е един от 100-те национални туристически обекта.

Интересното за него е, че има легенда, която разказват монахините на Девическия манастир. Легендата разказва, че Пресвета Богородица покрила града със своя плащ - покров и така спасила града от разорение. Заради това и църквата получва името си.

Мястото е наистина уникално. Самият манастир е много красив, с огромен двор изпълнен с много дръвчета, цветя и свежа зелена трева. В средата му има пътека, която отвежда до каменна чешма, от която човек може да си пийне студена самоковска вода. От двете страни има двуетажни бели къщурки (килии), в които живеят божийте служителки на манастира. Идилията е пълна. Наистина обичам да ходя там, защото е страшно спокойно и човек може да постои известно време сам с мислите си.

Следващата дестинация в пътешествието е Църквата "Свети Никола", за която ще кажа само, че е построена в по –късен етап и е гробищна. В двора й са били погребани видни самоковски личности като Захари Хаджигюров, Захари Зограф и др. Интересното за нея е, че няма стенописи. Имам доста лоши спомени, свързани с нея и минавайки покрай високия й каменен зид, ме побиват тръпки.

Долномахаленска църква "Въведение Богородично" е най-малката църква в Самоков. Честно да си призная никога не съм влизала в нея. Не знам много за историята й, но в сравнение с останалите църкви в града е с доста по-семпла архитектура.

И като за последно оставих любимата ми „Бельова черква”. С наистина огромен озеленен двор, в чиято задна част се намира аязмо, от което извира светена вода.

Името на „Бельовата черква” е „Рождество Пресвятия Богородици”, и това е най-старата и значима за историята на града ни църква. В легендите се говори, че е построена още от времето на Асеновци и Шишмановци и е останала чак до турско робство. Храмът е бил построен от човек на име Бельо, и заради това всички я наричат „Бельова”.

Над вратата на църквата има надпис на Никола Образописов: “…За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. 

Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа. Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име - Бельовата църква. Тя беше, преди да се обнови, през средата преградена... нямаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земя...“

„Любимото ми място”. Наистина е така, заради самата атмосфера и заради спокойствието и красивата природа, която заобикаля всичко. Преди няколко дни се разходих из района, влезнах в двора поседях на слънце и обиколих околността. Около църквата няма жилищен квартал, намира се в края на града и едиственото, което се вижда е Рила планина и обширните полета със златист цвят. Гледката, която се открива по това време на година е просто неописуема. По хълмовете се разлива богата палитра от цветове. Чудесно е, наистина!

Продължаваме към останалите културно-исторически забележителности и паметници, като един от тях е Байракли Джамия, която от доста време не е действаща.  На територията на Самоков се преплитат много народности: българи, турци, евреи, американци, каракачани и роми. Всички те оставят отпечатък върху културното развитие на града ни.

Качвайки се по стълбите на джамията пред погледа ни се разкриват красиви стенописи с характерни орнаменти. Стенописите в голямата молитвена зала са изпъстрени в наситени цветове, комбинирани със златисто. Открито е, че създатели на тази джамия всъщност, са български майстори, което по мое мнение трябва да ни накара да се чустваме горди, че сме имали ( и ИМАМЕ) такива талантливи художници и майстори.

Никога не съм могла да рисувам, но пък обичам да се наслаждавам на такива произведения на изкуството.

Ииии стигаме до нещото, за което ме е срам, че до преди две седмици не съм знаела, че съществува, а именно Синагогата. Минавала съм от там може би хиляди пъти и винаги съм се чудела каква е тази интересна по форма и вид сграда. Ноооо никого не съм питала и така си остана във времето.

Покрай проекта ми по Специализирани видове туризъм се позачетох в разни книги, свързнани с историята на Самоков и разбрах, че това е Синагогата. Знам, че преди години в Самоков е имало много евреи – някъде около 100 семейства, но и през ум не ми беше минало, че са проповядвали по-различна вяра от нас, и че не са посещавали православните ни църкви.

Сградата на Синагогата е с наистина интересна архитектура, жалко само, че никой няма пари да я реставрира и да я приведе в по – нормален вид. Никога не съм влизала вътре, но дори не съм сигурна, дали това е възможно. Вижда ми се доста опасно..

Историческият музей, от който останах очарована. Не бях влизала там може би от около 5-6 години. Всичко е обновено и навсякъде има информационни табла. Той също е в 100-те национални обекта и определено си заслужава да бъде там. В музея има две експозиции: наследство “Самоков – дух и метал” и “ Самоковска художествена школа”.

Няма да изпадам в големи подробности, само ще спомена за „самоковите”, на които са направени макети и от които всъщност идва името на града ни. Те са действащи и нагледно представят процеса на изковаването на желязото. И разбира се... специално място е отделено на първата печатарска преса у нас, която през 1828 г. внася Никола Карастоянов. Уникален експонат е и първото българско списание "Любословие".

Следващото нещо което задължително трябва да посетите, ако дойдете в нашия град е Сарафската къща, която е принадлежала на еврейското богато семейство Арие. Това е един малък етнофрафски музей, запазил в себе си духа на буржоазията. Таваните са резбовани и цялата къща е зографисана от самоковски майстори. До колкото знам, мебелите са доставени от Виена, за да може къщата да прилича на малък дворец. Поне на мен на въшнен вид, страшно много ми прилича на Пловдивските къщи в Стария град.

Ще завърша обиколката с най-големия символ на Самоков, а именно Голямата чешма. Тук пък, легендата разказва, че който пие от водите й, завинаги остава в града. Говори се също, че каменния обръч закачен от западната страна на чешмата, е обицата на Крали Марко. Има интересна архитектура, изградена е от каменни плочи и има остър връх. Освен всичко друго, се е превърнала и като място за срещи на всички самоковци.

Надявам се да разпалих интереса ви, към едно затънтено малко градче намиращо се в голяма близост до курорта Боровец и на 60 км от столицата София.

Таа... Хайде, идвайте, ще ви чакам на „Голямата чешма”...