Дългоочакваното море

Когато бяхме малки, чакахме с нетърпение да дойде онази, прословутата една седмица, в която ще отидем на море. Тръпнехме в очакване, дори не спяхме нощта, преди заминаването. Всяко пътуване, всеки празник, за нас беше преизпълнено с емоция очакване, надежда, за нещо ново, различно, забавно. Очакването на Коледа, Великден, рожденият ни ден..

Като че ли това чувство малко, по малко започна да се губи, поне при мен. Или поне така си мислех.

Дългоочакваната ми отпуска дойде и съвсем импулсивно, необмислено, без каквито и да е планове, с моята ‘ съквартирантка ‘ (каквато всъщност вече не е..) , решихме да заминем на море. Винаги съм смятала, че когато правиш нещо, без много да му мислиш се получава страхотно. Иии да! Определено и този път, беше така. Едва дочаках да минат трита дена, докато дойде неделята, в която се качихме на влака ( в който естествено нямахме места) и потеглихме към Бургас.

Бях твърдо решена, че каквото и да ми се случи на тази почивка, нямаше да успее да наруши спокойствието и доброто ми настроение. Е, получи ми се. Поспахме си на земята във влака, почетохме си книжка, посмяхме се, попътувахме си 8 часа и накрая пристигнахме благополучно. Леко поизкривени, поизморени, но пък усмихнати и готови за приятни моменти.

Времето ни посрещна усмихнато и слънчево. Всичко се нареди веднага щом пристигнахме. Мястото, на което се настанихме беше чудесно, с прекрасен изглед към Созополското пристанище. За първи път отивах там и не знаех какво да очаквам. Е, останах очарована от стария град, криволичещите улички, старинни къщи и малки магазинчета и сергийки, с ръчно направени бижута.

Срещнахме страхотни хора, вдъхновяващи и усмихнати.

Разходихме се из околните плажове, ПЕША, разбира се. Това бих казала е една от запазените ни марки. : )

И естествено, се поизгубихме последния ден, та вместо 4 изминахме 8 – 9 километра, с джапанки и раница. И по-добре, защото разгледахме места,на които иначе нямаше как да попаднем.

Созопол е градче, което би задоволило всеки вкус според мен. Ако искаш спокойствие, го имаш в Стария град, ако пък искаш шум и забавления, Новият град е винаги буден и пълен с каквото ти хрумне – от претрупани сергии, до кръчмички, ресторанти, дискотеки, барове на плажа и какво ли още не.

Прекарахме си страхотно, починахме си, четохме, хванахме тен, естествено нямаше как да не се  прецакаме първата вечер в може би най-скъпото от скъпите заведения в Стария град, ноо все още проучвахме терена.Ха!

Почивката беше чудесна, емоционална и в приятна компания.

Синхрон и хармония цари в нашето ‘общежитие’, където и да е из България, и по света.