Изгреви

Събуждаш се по тъмно, докато все още навън е прохладно. Лек ветрец поклаща пердето. 5:15, а ти си изпълнен с енергия. Знаеш, че ти предстои онази чакана среща. Обличаш се набързо, грабваш връхна дреха, и с бързи стъпки и по джапанки тръгваш към любимото място. 

Сутрешна прохлада, тишина и спокойствие. Пристигаш там, до скалите и поглеждаш към най-любимото синьо. Днес е доста непокорно, вълните се разбиват с грохот и морска пяна се разпръсква навсякъде. Усещаш ситните капчици по лицето си. Такава свежест! Небето е прекрасно, няма нито едно облаче. Копринено, преливащо от нежно синьо до светло оранжево, а на хоризонта се вижда една огнено червена линия. Поемаш си дълбоко дъх. Прекрасно е. 

Искаш да го снимаш, да го нарисуваш, да го опишеш, да напишеш стихотворение за него... Искаш да докоснеш всеки до магията, която се разкрива пред очите ти!

Чайките и кормораните прелитат ниско търсейки улов, свикнали с простора, обичащи свободата си и полета си. 

Вълнението е огромно, защото знаеш, че скоро ще се случи това, което очакваш така пламенно. 

Морето, тази стихия, която стига да пожелае би помела всичко пред себе си, без капчица жал се бунтува и също гори от нетърпение. Разделя се със своята луна, на която все още не и се скрива, защото и тя иска да го посрещне, но идва и нейното време. Разминават се отново. 

Ето го и него! 

Облечено в огнено червено и златно, изплува от хоризонта с неземната си красота. Сякаш се е потопило в огнени вълни, като феникс, който се възражда към новия си живот. 

Слънцето. 

Ражда се всяка сутрин, винаги различно, винаги по-красиво, от колкото е било вчера. Винаги е така очаквано. 

Нежната му топлина гали лицето ти и те кара да се чувстваш различно.

Да посрешаш слънцето значи, че всяка сутрин отиваш далече в мислите си, в приказна страна, далече от тревогите и сивотата.