Унгария, страната, за която малко ме е срам да си призная, не знаех почти нищо! Бях минавала транзитно през столицата й, но нищо повече. Видя ми се доста красиво още тогава, но нямаше как да придобия някаква представа за това какво всъщност представлява.
Тази година или по-точно, преди около месец и половина, ми се отдаде тази прекрасна възможност да я посетя за повече време. В частност, престоят ми беше само в Будапеща, по-скоро по работа, но все пак в свободното си време успях да разгледам някои от невероятните забележителности.
Е, не всичко мина по вода, дори обратното, но в крайна сметка, животът е по-интересен, когато ни поднася непрестанни премеждия и изненади.
Изненада номер едно, която въобще не е никаква изненада за доста хора е УНГАРСКИЯТ език. ТОЙ, езикът му с език е най-трудното и странно нещо, което съм чувала в живота си. За месец и половина, въпреки ОГРОМНОТО си желание, успях да науча десетина фрази. Дори не се научих да броя (!), което според мен би трябвало да бъде едно от най-лесните неща за научаване. Азбуката на унгарците се състои от 44 букви. 44. Представете си само. Езикът сам по себе си звучи изключително интересно, смесица от звуци, които ми бяха доста трудни за произнасяне.
Първото ми качване в метрото беше най-странното изживяване, тъй като страните, в които съм пътувала до момента, са говорели език, който е бил разбираем за мен. Интересното беше, че само на определени спирки имаше запис на английски език, всичко останало беше на унгарски. Не съм сигурна, но мисля, че унгарската реч се говореше на момента, а не беше на запис, което допълнително усложняваше нещата и нищо не се чуваше.Исках да се разходя до центъра, защото имах един следобед време, разучих картата, видях си спирката, намерих линията, на която трябваше да се кача, качих се и.. разбрах, че НИЩО не успявам да чуя и изобщо не знам коя спирка следва и къде трябва да слезна. Залепих се на стъклото зад мен и 15 минути се взирах в спирките, на които спирахме, за да мога да съм сигурна къде точно трябва да слезна. Забавно преживяване. Може би се чудите защо не съм попитала никого? Е, попитах, но за съжаление квартала, в който живеех беше населен предимно с по-възрастни хора, които не говореха нито английски, нито немски език. Комуникацията беше доста забавна с жестове плюс английско-немско-български думи.
В крайна сметка успях да се добера до центъра, въпреки че не бях сигурна и кое точно е центъра. Всичко в Будапеща ми се видя огромно и на доста големи разстояния. Калвин Тер беше спирката, на която реших, че трябва да слезна и определено не сбърках. В близост до нея е един от най-красивите мостове на река Дунав, по който човек може да се разходи и пеша. Аз го направих разбира се, наснимах моста, взех си кафе и поседнах в близост до един от университетите, който се помещава в доста красива сграда. До него пък е един от най-красивите пазари в Европа, нещо като Халите в София, но доста по-пъстро, богато и препълнено с туристи. Сградата е с изключителна архитектура, а самият пазар е място, на което може да загубиш цял ден. Продават всякакви унгарски стоки. Има страхотно разнообразние от зеленчуци, плодове, сладка, ядки, колбаси, сирена и какво ли още не.
На горния етаж пък има ресторанти за бързо хранене, които предлагат традиционни унгарски ястия. Аз опитах запечени картофи с пушена унгарска наденица, яйце и заквасена сметана /Rakott Burgonya/. Не съм фен на наденицата, но това ястие определено ме спечели. Освен обикновеното меню, заведението предлагаше и дегустационни менюта, които дават възможност да се опитат 4 традиционни унгарски гозби. Заведението беше с много приятен интерьор и изключително усмихнат и дружелюбен обслужващ персонал.
С пълно стомахче, продължих разходката си по малките улици около пазара. Предпочитам да се разхождам безцелно, защото така успявам да се насладя истински на града, да се срещна с местните хора, а не само с туристите, които са жадни да правят снимки и да тичат от забележителност на забележителност.
Всяка една сграда, която срещнах по пътя си беше невероятно архитектурно дело. Прекрасни орнаменти, пъстри цветове, радост за душата ми. Разбира се, размотавайки се, се загубих и трябваше да използвам голям процент от наличния интернет, за да се прибера в хотела, но определено си заслужаваше.
Този път се качих на метрото от друга спирка, за да има малко повече адреналин. Пътуването отново протече по същия начин, залепена на стъклото и четяща надписите. Пристигнах цяла и невредима!
Следва продължение, в което няма да говоря толкова за забележителностите, колкото за трудностите, с които може да се сблъскате, живеейки за кратко в Унгария.
Снимките са правени с телефон, за което се извинявам. Не обичам недоизпипани неща, но исках да ви покажа малка част през моите очи.
Благодаря, че се отбихте в Пъстроцветно,
Роксана
❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар