Наръчник по оцеляване в Будапеща част 2

Продължавам с още няколко основни точки, които бих искала да споделя, относно пътешествието си до Будапеща.

Както вече споменах тук –

Езикът е най-голямата и сериозна бариера в Унгария. На мен лично ми беше невъзможно да се ориентирам, когато пристигнах. Положих доста усилия да се опитам да понауча някоя и друга фраза, но общо взето не ми се получи кой знае колко.

Като цяло впечатленията ми са, че унгарците са много странни и различни като нация от нас. Доста по-студени са, имат различни разбирания за живота, не са толкова темпераментни и предпочитат да комуникират със свои хора. Разбира се, че има и изключения, но по-възрастните унгарци, които срещнах бяха доста дръпнати. Беше доста забавно, когато посещавах кварталния магазин, защото говорех на продавачката на английски език, а тя без никакви притеснения ми отговаряше на унгарски, неразбираеми за мен неща!

Като споменах магазини… Всичко, което исках да си купя беше облепено със стикери, които превеждаха употребата или съставките му на унгарски език. Имах комично избиране на шампоан, тъй като се опитвах да се добера до предназначението му изписано на немски език, но стикерите бяха залепнали доста здраво и въртях шампоана във всички посоки, надявайки се, че ще схвана поне нещичко.

В Будапеща, поне по мои набюдения, има доста азиатци, които не говорят английски език. Отидох в няколко китайски ресторанта, в които се говореше САМО унгарски език. Не ме питайте как успях да си поръчам.

Унгарската кухня е доста близка до нашата, но все пак има и доста странни неща, които гледайки, човек не би могъл да предположи какъв вкус имат. Опитах доста от ястията им като имах и доста лоши попадения. Разбира се, всичко е въпрос на вкус. Наблюденията ми са, че харесват доста  мазничко и порциите им са гигантски.

Ако имате намерение да се храните на вън, моят съвет е да залагате на заведения, които имат висок рейтинг в приложения като Trip Adviser, тъй като в противен случай може да се натъкнете на нещо не до там приятно. Там намерих  Hummus bar, който със сигурност нямаше да открия ако обикалях без цел и посока. Хапнах си шакшука сандвич и пих страхотно кафе, но най-приятното беше, че персоналът говореше английски и всички бяха изключително мили.

Няколко пъти се храних и в търговски центрове /молове/, но не съм впечатлена. Забелязах, че има доста вериги за бързо хранене, които нямат нищо общо с тези, които сме виждали в България или в страни като Германия и т.н. Имат си типично унгарски храни, много готвено и общо взето не са кой знае колко различни едно от друго.

Говорейки за храна, имах удоволствието да се насладя на един десерт, който е доста известен в Унгария - Túró Rudi. Невероятно любима моя комбинация от шоколад и извара. Мога да ям с килограми. Мисля, че няма къде да го намерите в България, защото обиколих доста магазини и не попаднах на него.

Друго нещо, което забелязах е, че имат доста пекарни, в които предлагат всякакви тестени изделия – сладки или солени. Освен в пекарните, в големите им супермаркети има огромни открити щандове, в които може да си вземете каквото пожелаете – от поничка до квадратно парче странна пица.

Друга трудност или по-скоро минус е голямата мръсотия в някои квартали и в самия им център. Има доста бездомни, много повече от колкото съм виждала в България, което много ме учуди. По спирките на метрото, по пейките в самия център и пред супермаркетите. Не съм имала неприятни сблъсъци или проблеми, но със сигурност това не е нещото, което човек иска да види разхождайки се някъде.

Прибирането ми вечер бих определила като трудност, тъй като имаше доста изоставени сгради, в които се подвизаваха съмнителни личности. Със сигурност не е добра идея човек да се разхожда вечер сам, по малките улички около центъра. Най-добрия вариянт е да се движите по големите булеварди и оживените търговски улици.

Изключвайки това обаче, ако имате време задължително си направете разходка из жилищните квартали /през деня/, защото имат невероятни сгради с изключително интересна архитектура. До хотелът, в който бях отседнала имаше старинни жилищни сгради, които приличаха на изскочили от някоя приказна страна. Обрасли в бръшлян, с огромни високи прозорци и китни дворове. 

Прекарах в Будапеща около месец и половина и смея да твърдя, че почти свикнах с обстановката и различията между нас и унгарците. Бих препоръчала пътешествие до там на всеки, който иска да се откъсне от сивото си ежедневие.

 На час път със самолет, пълна с доста красиви забележителности и интересни места за излизане, унгарската столица очаква своите посетители! 

Роксана ❤