Цветове, джаз и магия. Ню Орлиънс.

Ню Орлиънс, джаз, магия и цветове!

Това е то! Един от най-интересните и впечатляващи за мен градове, които успях да посетя по време на престоя си в Америка.

Градът е различен, пъстър, с много история, разрушен почти до основи след урагана катрина и почти напълно възстановен.

Това беше моята първа дестинация, до която реших да пътувам сама. Подготвката беше доста по-ранна и всичко беше доста по-организирано, от колкото обикновено е! Запазих билетите и започнах да мисля, къде по-точно ще нощувам. Успях да намеря най-удобното за мен приложение, което ме спаси в последствие от велико търсене на хостели из различните градове. Името му е hostelworld и готиното е, че дори има опция да търси хостели не само в Америка, но и по целия свят! Удобно, лесно, с рейтингова система, която ти дава възможността да се ориентираш добре и да прецениш коя е най-добрата за теб опция.

Като за първи път, не ми беше чак толкова просто и лесно да реша къде точно да отседна, но след лутане и четене на ревюта избрах едно от най-подходящите за мен места. Пъстроцветно и уютно, наречено Индия хостел! Какво по Роксанско от това. Запазих си стая тип "общежитие" с обща баня и тоалетна, в която се очакваше да има още 5 момичета. Въобще не знаех какво да очаквам и всичко беше леко на нокти до пристигането ми.

Пътуването си беше емоция, както всяко мое пътуване. Не се ориентирах след слизането ми от прословутия рейс, който трябваше да ме докара до центъра на града и реших да не рискувам ами да си хвана такси, тъй като бях предупредена от всички страни колко опасно е да пътуваш сам и колко опасен е самият Ню Орлиънс. Е, в крайна сметка не видях нищо опасно, но понякога е по-добре да не прибързваме в заключенията си. Та, стигнах до уреченото място. Още при спирането на таксито ме обля една вълна блаженство и спокойствие, защото видях, че местенцето, което съм си запазила е точно това, от което имах нужда. Огромна старинна сграда, покрита с пъстри знаменца, коледни лампички и куп млади хора събрани пред входа. Всичко беше точно такова, каквото бяха описали във въпросното приложение и останах адски доволна. Настаних се и още първата вечер се запознах със страшно много хора. Веднага се сприятелих с две от съквартирантките ми едната от Бразилия, а другата родена в Русия, от израстнала в Ню Йорк и директно започнахме да обикаляме заедно.

Първият ден, прекарахме във Френч куотъра, който е историческа забележителност на града. Представлява един огромен квадрат, в който можеш да обикаляш с часове и да се наслаждаваш на архитектурата, цветята и пъстротата. За момент помислих, че се разхождам из Франция. Наистина е прекрасно! На всяка крачка има ресторантчета, кафета, малки магазинчета за сувенири и всичко само по себе си е уникално и различно и има свой собствен чар. Като задача си бях поставила да посетя Кафе дьо Монд, което за мен беше едно от най-популярните места в този град. Със своите бенети или френски донъти, или както искате ги наречете, съблазнява всеки турист дошъл в града. Похапнах си, изпих едно кафе и продължихме нататък. Улиците са препълнени с художници, хора на изкуството и дори попаднахме на човек, който правеше картини и скулптури с остатъците от разрушенията на урагана Катрина. Колко идейно!

Френския маркет е място, което също задължително трябва да бъде посетено. Отново пъстрота, ръчно направени подаръчета, бижута, дрехи, храни и различни продукти... Човек би могъл да прекара там поне час-два.

За обяд се спряхме да похапнем алигаторско в един ресторант със страхотна градина!

А когато дойде вечерта, едно от най-популярните места за туристите е Бърбън стрийт или парти улицата на Ню Орлиънс. На всяка крачка попадаш на различен бар с живи джаз изпълнения и с много алкохол. Идвайки от други щати, обикновено туристите се прехласват по факта, че могат да пият алкохол навсякъде и по много. В Джорджия, където живеех аз, това беше просто немислимо!

Та, не бих казала, че Бърбън стрийт ме впечатли кой знае колко, защото преди това попаднахме на някакъв местен джаз клуб, в който си прекарахме страхотно! Със сигурност бих предпочела да се докосна до истинската атмосфера на мястото, от колкото да обикалям по разни пълни с туристи места.

Вторият ден посетихме Френчман стрийт. Това е улица, на която се събират повече местни хора и прекарват времето си там в малки ресторантчета и кафета. Има и нещо като мини базар, в който се продават разни ръчно направени бижута и подаръчета. Това е място, на което доста повече може да се докоснеш до атмосферата и духа на града. Препоръчвам го!

Следваща спирка е паркът на Луис Армостронг, който е изключително зелен и красив. Може да се пообиколи и разгледа, има интересни фигури из целия парк и със сигурност си заслужава. В близост до парка се намира музеят Бекстрийт, който дори не бих могла да нарека музей, тъй като прилича на един малък двустаен апартамент. И все пак, това може би е едно от най-интересните места, които съм посещавала. Две стаи изпълнени с толкова много история, дух и музика! Управникът на музея беше един изключително мил дядо, който ни разказа страшно много и интересни неща.

Във всеки квартал на Ню Орлиънс има по малко вълшебство. Това е място, което бих посещавала отново и отново, защото съм сигурна, че ще намирам все повече нови и пленяващи неща!

Роксана ❤